29.07.2006 г., 1:15

* * *

846 0 4
Няма идеални хора,
няма живи светци,
само икони в църквата лежат,
на оценени живяли преди.

Няма най-голяма мечта,
както и идея фикс,
всичко е просто цели
и в зависимост коя,къде и след коя ще подредиш?!

Така или иначе в живота,
към нещо всеки се стреми,
цялото ни съществуване е борба жестока
към по-добро иска всеки да промени своя свят...

А в нашето време е пълно с "абсурди",
с хаотично сновене насам-натам,
все лутаме се,бързаме да не закъснеем,
а сякаш на едно място стоим!!!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Минков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това не е стихотворение, а помисли, които са подредени особено. Има някаква промисъл, но нищо друго. Усмивки от мен.
  • добре писателче!Разбрах те!
  • Добре,съгласен съм със теб,моля те,кажи ми какво му липсва за да вуздейства...
  • Да, прав си, но в този ред на мисли, помисли и върху стиха си. Не го казвам с лошо чувство, но трябва... ако искаш да въздействаш

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....