5.05.2007 г., 13:34

========

1.2K 0 5
Уморих се от залези,
а е рано за после...
И прохождаща ярост,
ненаситна, нахална,
недорасла за дива агресия
и не помнеща повода даже,
се облизва от мен за последно...

Май частична пареза
ми подръпва конците...
Май безкрайните улици
са забравили огъня...
Май от покрива срутен
е останало скелето,
а в стените от облаци
са поникнали плесени
и едва доловима е
песента на чакалите...

Банда пийнали скитници
прогоряват със фасове
твърде тънката нишка,
дето пращаш ми нощем
и очакваш (защо ли)
да се хвана за нея...

Не помитай след мен!
Може пак да се върна...
Може пак да поискам...
Може някак да стана
и сбъдната песен,
ако някоя улица
ей така изведнъж
се досети за мен...

Уморих се от залези,
а е рано за после...

А така ми се пие от теб...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Маринска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...