May 5, 2007, 1:34 PM

========

  Poetry
1.2K 0 5
Уморих се от залези,
а е рано за после...
И прохождаща ярост,
ненаситна, нахална,
недорасла за дива агресия
и не помнеща повода даже,
се облизва от мен за последно...

Май частична пареза
ми подръпва конците...
Май безкрайните улици
са забравили огъня...
Май от покрива срутен
е останало скелето,
а в стените от облаци
са поникнали плесени
и едва доловима е
песента на чакалите...

Банда пийнали скитници
прогоряват със фасове
твърде тънката нишка,
дето пращаш ми нощем
и очакваш (защо ли)
да се хвана за нея...

Не помитай след мен!
Може пак да се върна...
Може пак да поискам...
Може някак да стана
и сбъдната песен,
ако някоя улица
ей така изведнъж
се досети за мен...

Уморих се от залези,
а е рано за после...

А така ми се пие от теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Маринска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...