6.11.2007 г., 23:46 ч.

........... 

  Поезия » Бели стихове
537 0 1
.....................

Световно НЕизвестното ни НИЕ
агонизира пред вратите на Рая,
макар че плащаме редовно клубните си карти.
Откраднатите ни самоличности
тичат през глава,
истерично крещейки имената ни 
в лицето на Времето...
И изпиващата истина:
Живи са!
-----

Дали?

Аз здраво стискам ръката ти...

Шшшшшшшш... Някой отваря! Вратите на Рая.
В лицата ни живеят катинари, Май Лав.
Макар че плащаме редовно.
Еднакво несъвършените ни думи тичат през глава...

Някой отваря... Шшшшшшшш...

© Диана Маринска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??