bydy (Диана Маринска) bydy (Диана Маринска)
36
6.11.2007 г., 23:46

...........

898 0 1
.....................

Световно НЕизвестното ни НИЕ
агонизира пред вратите на Рая,
макар че плащаме редовно клубните си карти.
Откраднатите ни самоличности
тичат през глава,
истерично крещейки имената ни 
в лицето на Времето...
И изпиващата истина:
Живи са!
-----

Дали?

Аз здраво стискам ръката ти...

Шшшшшшшш... Някой отваря! Вратите на Рая.
В лицата ни живеят катинари, Май Лав.
Макар че плащаме редовно.
Еднакво несъвършените ни думи тичат през глава...

Някой отваря... Шшшшшшшш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Маринска Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0