bydy (Диана Маринска) bydy (Диана Маринска)
36
Nov 6, 2007, 11:46 PM

...........

891 0 1
.....................

Световно НЕизвестното ни НИЕ
агонизира пред вратите на Рая,
макар че плащаме редовно клубните си карти.
Откраднатите ни самоличности
тичат през глава,
истерично крещейки имената ни 
в лицето на Времето...
И изпиващата истина:
Живи са!
-----

Дали?

Аз здраво стискам ръката ти...

Шшшшшшшш... Някой отваря! Вратите на Рая.
В лицата ни живеят катинари, Май Лав.
Макар че плащаме редовно.
Еднакво несъвършените ни думи тичат през глава...

Някой отваря... Шшшшшшшш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Маринска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0