* * *

8.06.2006 г., 15:29 ч.

Поезия

1268 0 3

И тази вечер луната е тъжна,

сърцето ми се свива от болка

и не мога да заспя.

Спомням си вечерите прекарани заедно.

Колко много нежност,

колко много целувки,

страст?...

Все още копнея за теб,

за тялото ти, докосванията ти,

прегръдките ти.

Представям си, че отново сме заедно,

изгарящи от любов и страст

и ми липсва всичко това...

Мисълта за теб ме е обсебила изцяло,

като че ли не съм аз...

Нито тялото ми,

нито душата ми вече не е същата.

Лутам се в този свят, като скитница...

Загубих любовта ти,

празно е в мен...

Измъчих се, изстрадах тази любов

с цената на много болка и сълзи.

Дадох всичко от себе си -

любовта си, тялото си, душата.

Борих се за теб до последни сили -

вече не мога, нямам сили...

Едно тяло, празна душа,

наранено сърце

и любовта ми към теб -

само това ми остана...

Това ли е любовта до болка?...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-06-09T08:58:42+03:00

"Едно тяло, празна душа,
наранено сърце
и любовта ми към теб -
само това ми остана..."
Имаш всичко,щом имаш любов!
И душата имаш щом обичаш!
Бъди силна!
катебате (Екатерина Банска)

2006-06-09T03:36:17+03:00

Болката и Любовта са сестри,те винаги са заедно,толкова са силни и двете,нали?
Nemirnica (Гергана С)

2006-06-08T17:34:31+03:00

Хмх... хубаво и много нежно, точно като за момента.. !! Браво!