elituUu (Елица)
65 111
10.04.2011 г., 20:19 ч.

* * * 

  Поезия
487 0 2

Дали е за всеки  път нарисуван -

невидим, с прозрачно мастило,

дали има цяр, който всичко лекува,

и време, от бързане спряло?...

 

Дали “шепне” някой кого да обикнем

и колко щастливи да бъдем,

и бавно да гаснем, а после да свикнем,

че хората вечно си тръгват.

 

Дали си поставяме точка на края,

когато граничим с безочие?

По-лесно изтриваме “к”-то от “Края”

и слагаме пак многоточие...

 

Дали се прераждаме, щом си отидем,

на място красиво и бяло,

или си вграждаме още приживе

душите, напуснали тялото.

 

                          * * *

Как искам да вярвам, че нещо се случва,

когато забравим за него.

Че само с усмивка врата се отключва,

а болка със смях се погребва...

 

 

 

 

© Елица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??