* * *
Дали е за всеки път нарисуван -
невидим, с прозрачно мастило,
дали има цяр, който всичко лекува,
и време, от бързане спряло?...
Дали “шепне” някой кого да обикнем
и колко щастливи да бъдем,
и бавно да гаснем, а после да свикнем,
че хората вечно си тръгват.
Дали си поставяме точка на края,
когато граничим с безочие?
По-лесно изтриваме “к”-то от “Края”
и слагаме пак многоточие...
Дали се прераждаме, щом си отидем,
на място красиво и бяло,
или си вграждаме още приживе
душите, напуснали тялото.
* * *
Как искам да вярвам, че нещо се случва,
когато забравим за него.
Че само с усмивка врата се отключва,
а болка със смях се погребва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Всички права запазени
