23.01.2007 г., 12:31 ч.

* * * 

  Поезия
645 0 3

В главата ми пак се надигат старите бури..

Не идваш на помощ, както и другите,

залепили фалшиви до болка усмивки.

Пак ли от мен ще останат неясни контури?

И ти ли със злоба ще стискаш

за гърлото мойта душа,

ще забиваш дълбоко в сърцето ми пръсти,

от себе си оставяйки следа?

Дали и след теб ще надигна отново глава,

защото във мен е безмилостна зима.

Ако помниш каквото ни свързваше,

подай ми за помощ ръка...

© Адриана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??