* * *

Poetry

777 0 3

В главата ми пак се надигат старите бури..

Не идваш на помощ, както и другите,

залепили фалшиви до болка усмивки.

Пак ли от мен ще останат неясни контури?

И ти ли със злоба ще стискаш

за гърлото мойта душа,

ще забиваш дълбоко в сърцето ми пръсти,

от себе си оставяйки следа?

Дали и след теб ще надигна отново глава,

защото във мен е безмилостна зима.

Ако помниш каквото ни свързваше,

подай ми за помощ ръка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0