В главата ми пак се надигат старите бури..
Не идваш на помощ, както и другите,
залепили фалшиви до болка усмивки.
Пак ли от мен ще останат неясни контури?
И ти ли със злоба ще стискаш
за гърлото мойта душа,
ще забиваш дълбоко в сърцето ми пръсти,
от себе си оставяйки следа?
Дали и след теб ще надигна отново глава,
защото във мен е безмилостна зима.
Ако помниш каквото ни свързваше,
подай ми за помощ ръка...