* * *

Poetry

778 0 3

В главата ми пак се надигат старите бури..

Не идваш на помощ, както и другите,

залепили фалшиви до болка усмивки.

Пак ли от мен ще останат неясни контури?

И ти ли със злоба ще стискаш

за гърлото мойта душа,

ще забиваш дълбоко в сърцето ми пръсти,

от себе си оставяйки следа?

Дали и след теб ще надигна отново глава,

защото във мен е безмилостна зима.

Ако помниш каквото ни свързваше,

подай ми за помощ ръка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0