11.06.2004 г., 10:46

* * *

1.9K 0 3
Звездите сякаш са на милиметри,
а луната стигаш със ръка.
Любовта скъсява всички километри
и пътя ти посипва със роса.

Чуваш даже как растат цветята,
радост носи ти дори дъждът.
Любовта прибавя звук към тишината
и променя тя за миг светът.

Искаш да препускаш с ветровете,
с бурята споделяш своите мечти.
Любовта опива с нежност умовете
и превръща в песен твойте дни.

Слънцето тъй често се усмихва,
а морето ти намига с очи.
Ако любовта в сърцето не утихва,
завинаги при мене остани!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....