Jun 11, 2004, 10:46 AM

* * *

  Poetry
1.9K 0 3
Звездите сякаш са на милиметри,
а луната стигаш със ръка.
Любовта скъсява всички километри
и пътя ти посипва със роса.

Чуваш даже как растат цветята,
радост носи ти дори дъждът.
Любовта прибавя звук към тишината
и променя тя за миг светът.

Искаш да препускаш с ветровете,
с бурята споделяш своите мечти.
Любовта опива с нежност умовете
и превръща в песен твойте дни.

Слънцето тъй често се усмихва,
а морето ти намига с очи.
Ако любовта в сърцето не утихва,
завинаги при мене остани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...