17.08.2006 г., 8:30 ч.

* * * 

  Поезия
802 0 5
Събуждам се от вечния кошмар,
луната сребърна поглеждам,
огрява теб и твоя дар -
букет от рози кървави и нежни!

Топла длан поставяш,
шептиш на моето сърце:
"До теб съм не се страхувай",
погалваш моето лице!

Плитката от страх и болка
бавно,с любов разплиташ.
гледам те с тъга,умора,
а после пак си тръгваш ти - отлиташ!

© П Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??