Aug 17, 2006, 8:30 AM

* * * 

  Poetry
811 0 5
Събуждам се от вечния кошмар,
луната сребърна поглеждам,
огрява теб и твоя дар -
букет от рози кървави и нежни!

Топла длан поставяш,
шептиш на моето сърце:
"До теб съм не се страхувай",
погалваш моето лице!

Плитката от страх и болка
бавно,с любов разплиташ.
гледам те с тъга,умора,
а после пак си тръгваш ти - отлиташ!

© П All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??