* * *
Спънах се в себе си,
докато оглеждах
мръсните, изпочупени
нокти,
издраскали лятото
в мене...
онова тягостното, циганско
и във въздишките чужди
сподавях се,
(но лято... от вчера).
Вечерно с дима
издишвам последните
спомени,
само лошите
ги вдишвам константно.
А душата ми... черната
млада е,
но младостта си не помни -
пияна по цигански,
пропита с цигарено,
ушита...
с празното във ръцете ми.
Като сватба тридневна
същ маскарад е животът,
та...
(Щастие проси...
виж... оная, бедната!)
Изтрезняла
на сутринта, метейки
на скръбта тротоарите,
ще разбере ли,
колко скъпо, всъщност,
се продаде?...
Сега бутилката
е полупълна... с обещания
(плачещ, клоунът ми я даде...).
Много повече ме заболя,
когато се изправях,
а онзи - клоунът,
е пияният!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
