kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
24.12.2007 г., 0:44 ч.

* * * 

  Поезия » Бели стихове
808 0 8

По сцените ми

много се изплакаха,

а ти бе режисиран

да се смееш.

Часовниците

времето изтракаха.

Сега във мен

е абстинентно пусто

... до зависимост

да спуснеш завесата,

дали ще посмееш?!

Изиграхме си Всичкото,

най-много почетохме

суетата,

изказвайки себе си

в наизустените реплики

(явно ти все още

нищо не знаеш)

А душата ми е саката

от твойто не-присъствие

(сетивност)

Аз спрях да те

гледам с очите си,

още когато играеше.

Остана ми едничкото -

да ти кажа,

че те обичам,

но актрисата във мен

се колебаеше...

(красива съм била,

набръчкана

от нерешителност)

Смехът ти бе декор

за мойто примирение,

а ти се кланяше

пред няма публика,

чиято вечност

остаря от думите ти

и хилядите погледи,

изпразнени от съдържание...

Не се хаби!

Завесата я спуснаха,

далеч преди

последната ми сцена,

след която

недоизречена остана

да блести там

локвата ми "влюбеност"

Режисьорът каза -

"Загуба на време!"

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??