☆☆☆☆☆
☆☆☆☆☆
Дълбока тишина – небесна,
портал към други светове.
Все някога аз ще изчезна
и сянката ми ще снове –
из дебрите на щедра есен,
в смълчания неделен ден.
Каквото носех – пях на песен.
И нищичко не взимам с мен.
Спечеленото ще оставя,
ненужното ще премълча.
Щом любовта ми устоява,
блажена съм – до сетен час.
Нататък – светлина и мисъл,
частица от които бях.
Обичам ви и с обич писах
стиха си – непритворен грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
