yotovava (Валентина Йотова)
2630 22200
15.11.2023 г., 19:39 ч.  

☆☆☆☆☆ 

  Поезия » Философска
494 4 5

☆☆☆☆☆

 

Дълбока тишина – небесна,

портал към други светове.

Все някога аз ще изчезна

и сянката ми ще снове –

 

из дебрите на щедра есен,

в смълчания неделен ден.

Каквото носех – пях на песен.

И нищичко не взимам с мен.

 

Спечеленото ще оставя,

ненужното ще премълча.

Щом любовта ми устоява,

блажена съм – до сетен час.

 

Нататък – светлина и мисъл,

частица от които бях.

Обичам ви и с обич писах

стиха си – непритворен грях.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно! Браво, Валя! Нищо не сме донесли и нищо няма да отнесем със себе си. Освен онова, което е станало осъзната част от нас.
  • Страхотно!
  • Страхотно!
  • С празни ръце си тръгваме оттук, Деничке, затова трябва да напълним душата си.
  • Спечеленото ще оставя,
    ненужното ще премълча.
    Щом любовта ми устоява,
    блажена съм – до сетен час
    ❤️
Предложения
: ??:??