* * *

Вятърът свиреше в горите
и мъгла се спусна над скалите,
сякаш всичко бе застинало сега
в тази необятна пустота.

Тъмата бе обгърнала очите,
които плачеха в нощта,
и в тъмни пламъци душите
изгаряха на лунна светлина.

Денят отново се задава
и с бавни стъпки чука на прага,
последна страница затварям от романа
за съдбата на една изгубена душа.