31.07.2004 г., 11:43 ч.
* * *
Вятърът свиреше в горите
и мъгла се спусна над скалите,
сякаш всичко бе застинало сега
в тази необятна пустота.
Тъмата бе обгърнала очите,
които плачеха в нощта,
и в тъмни пламъци душите
изгаряха на лунна светлина.
Денят отново се задава
и с бавни стъпки чука на прага,
последна страница затварям от романа
за съдбата на една изгубена душа.
и мъгла се спусна над скалите,
сякаш всичко бе застинало сега
в тази необятна пустота.
Тъмата бе обгърнала очите,
които плачеха в нощта,
и в тъмни пламъци душите
изгаряха на лунна светлина.
Денят отново се задава
и с бавни стъпки чука на прага,
последна страница затварям от романа
за съдбата на една изгубена душа.
© Роси Антонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
