Jul 31, 2004, 11:43 AM

* * * 

  Poetry
1128 0 0
Вятърът свиреше в горите
и мъгла се спусна над скалите,
сякаш всичко бе застинало сега
в тази необятна пустота.

Тъмата бе обгърнала очите,
които плачеха в нощта,
и в тъмни пламъци душите
изгаряха на лунна светлина.

Денят отново се задава
и с бавни стъпки чука на прага,
последна страница затварям от романа
за съдбата на една изгубена душа.

© Роси Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??