3.11.2009 г., 1:34 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
600 0 5

Като дим от цигара,
желана за двама,
за трети презряна,
от устни незнайни се лях.

И политнах омаяна
към синевата безкрайна,
и нечиста, нетрайна
и наивна - безумна живях.

И видях свят чудесен,
а усетих го чужд и студен,
усетих го в мен.
Родена от грешката бях.

Като дим от цигара,
в полета кратък
се слях с небесата.

© Марина Колева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??