Nov 3, 2009, 1:34 AM

* * *

1.1K 0 5

Като дим от цигара,
желана за двама,
за трети презряна,
от устни незнайни се лях.

И политнах омаяна
към синевата безкрайна,
и нечиста, нетрайна
и наивна - безумна живях.

И видях свят чудесен,
а усетих го чужд и студен,
усетих го в мен.
Родена от грешката бях.

Като дим от цигара,
в полета кратък
се слях с небесата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...