Като дим от цигара,
желана за двама,
за трети презряна,
от устни незнайни се лях.
И политнах омаяна
към синевата безкрайна,
и нечиста, нетрайна
и наивна - безумна живях.
И видях свят чудесен,
а усетих го чужд и студен,
усетих го в мен.
Родена от грешката бях.
Като дим от цигара,
в полета кратък
се слях с небесата.
© Марина Колева All rights reserved.