Nov 3, 2009, 1:34 AM

* * *

1.1K 0 5

Като дим от цигара,
желана за двама,
за трети презряна,
от устни незнайни се лях.

И политнах омаяна
към синевата безкрайна,
и нечиста, нетрайна
и наивна - безумна живях.

И видях свят чудесен,
а усетих го чужд и студен,
усетих го в мен.
Родена от грешката бях.

Като дим от цигара,
в полета кратък
се слях с небесата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...