***

8.09.2006 г., 0:49 ч.

Поезия

5.0 (5)

891 0 7

Гасне залеза. Хоризонтът потръпна.
Спусна се нощта елегантно красива,
с дълга черна рокля с боси нозе.
Разхожда се плахо по неми площади,
търси отдавна изгубената си любов.
Посред мрака стоя безмълвен, уплашен.
Кой ли съм аз... коя ли си ти?
Ти си нощта... луната в прегръдките ти сънува,
аз съм любовта, която отдавна изгуби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

The Blanket
Диагноза

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
Разговор пред една картина

— Художнико, каква е любовта? — Не питай мене. Вгледай се в портрета. — Жена с невероятна красота! С...
Нищо

От тази тишина не става нищо. Пропуква се отвътре. Като чаша, в която няма вино, а въздишките се гон...

Още произведения »