***

8 сент. 2006 г., 00:49

Поэзия

842 0 7

Гасне залеза. Хоризонтът потръпна.
Спусна се нощта елегантно красива,
с дълга черна рокля с боси нозе.
Разхожда се плахо по неми площади,
търси отдавна изгубената си любов.
Посред мрака стоя безмълвен, уплашен.
Кой ли съм аз... коя ли си ти?
Ти си нощта... луната в прегръдките ти сънува,
аз съм любовта, която отдавна изгуби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения