23.06.2007 г., 1:55

* * *

833 0 2
Не попитах защо го направи
и ти не ми каза причината.
Искаше ми се да е, защото ме обичаш,
но знам, че това е невъзможно.
Но никой не може да ми забрани
да се надявам,
въпреки че това ме убива
 малко по малко всеки път,
когато се озова в действителността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Сърбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!Още малко работа върху него и ще стане брилянтно.Продалжавай да твориш.
  • оправи грешките и го оформи малко,мила...идеята ми харесва.нали знаеш-гордея се с теб! {}

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...