Jun 23, 2007, 1:55 AM

* * *

  Poetry
838 0 2
Не попитах защо го направи
и ти не ми каза причината.
Искаше ми се да е, защото ме обичаш,
но знам, че това е невъзможно.
Но никой не може да ми забрани
да се надявам,
въпреки че това ме убива
 малко по малко всеки път,
когато се озова в действителността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Сърбова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е!Още малко работа върху него и ще стане брилянтно.Продалжавай да твориш.
  • оправи грешките и го оформи малко,мила...идеята ми харесва.нали знаеш-гордея се с теб! {}

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...