19.09.2006 г., 13:26

?

970 0 3
Защо се раждаме, живеем?
Не може ли да се родим,
а после просто да умрем?
Защо измъчват ни годините?
Защо са,
ако пак накрая ще умрем?
Защо живеят птиците,
щом в полет падат и умират те?
Защо изобщо съществуваме,
щом всеки ще умре?
Не може ли да си живеем вечно?
Грешки да поправяме,
а после, тъй отново да грешим?
И от любовта как да избягаме,
щом, ако съберем се, трябва да се разделим?
Защо изобщо да живеем,
щом всички тази участ ще ни сполети?
Защо изобщо да се влюбваме,
щом всички ни смъртта ще раздели?
  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...