19.09.2006 г., 13:26

?

966 0 3
Защо се раждаме, живеем?
Не може ли да се родим,
а после просто да умрем?
Защо измъчват ни годините?
Защо са,
ако пак накрая ще умрем?
Защо живеят птиците,
щом в полет падат и умират те?
Защо изобщо съществуваме,
щом всеки ще умре?
Не може ли да си живеем вечно?
Грешки да поправяме,
а после, тъй отново да грешим?
И от любовта как да избягаме,
щом, ако съберем се, трябва да се разделим?
Защо изобщо да живеем,
щом всички тази участ ще ни сполети?
Защо изобщо да се влюбваме,
щом всички ни смъртта ще раздели?
  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...