30.09.2006 г., 1:31

* * *

886 0 6
Ти запали пожар,
в сърцето ми
и взе ме в ръцете си,
като слънчеви лъчи са те,
топли и нежни.
Аз бях прашинка в тях,
бях цвете нейно аз,
а твоето сърце,
за нас превърна се,
в храм на любовтта ни...
29.09.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малина Ванкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз ти благодаря, Малина!
  • Не си ме обидила!Защо мислиш така!Много ти благодаря за отделеното време да прочетеш стиха ми,а най-вече за редакцията!Благодаря ти много горещо!Незаменима си Роси!БЛАГОДАРЯ МИЛА!
  • Ти запали пожар във сърцето ми,
    после ме взе на ръце-
    като снопи лъчи затрептели,
    като люлка от птичи криле.

    Като дъхаво цвете омайно,
    аз се чувствам до тебе и знам:
    Тази обич за нас необятна
    ще превърне душите ни в храм!

    Текста ти ми хареса,но си позволих малко образност.Дано не съм те обидила!Поздрав!
  • Благодаря ти,4ар и на теб Галина!
  • хубаво!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...