Sep 30, 2006, 1:31 AM

* * *

  Poetry
892 0 6
Ти запали пожар,
в сърцето ми
и взе ме в ръцете си,
като слънчеви лъчи са те,
топли и нежни.
Аз бях прашинка в тях,
бях цвете нейно аз,
а твоето сърце,
за нас превърна се,
в храм на любовтта ни...
29.09.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малина Ванкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз ти благодаря, Малина!
  • Не си ме обидила!Защо мислиш така!Много ти благодаря за отделеното време да прочетеш стиха ми,а най-вече за редакцията!Благодаря ти много горещо!Незаменима си Роси!БЛАГОДАРЯ МИЛА!
  • Ти запали пожар във сърцето ми,
    после ме взе на ръце-
    като снопи лъчи затрептели,
    като люлка от птичи криле.

    Като дъхаво цвете омайно,
    аз се чувствам до тебе и знам:
    Тази обич за нас необятна
    ще превърне душите ни в храм!

    Текста ти ми хареса,но си позволих малко образност.Дано не съм те обидила!Поздрав!
  • Благодаря ти,4ар и на теб Галина!
  • хубаво!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...