Душата ми, следа от нечии сън,
до болка се напряга да те следва.
Умират пред вратата ми прогонени мечти,
в тая нощ на екзекуции къде си?
В тая нощ на всеотдаване
на светофарите душата си отдавам –
светлините им са светлините на душата ми…
и аз съм светофар…
В тази нощ на екзекуции и всеотдаване
ще ти показвам пътя.
© Румяна Славкова Всички права запазени