30.05.2015 г., 22:14 ч.

*** 

  Поезия
533 0 2

***

Не, ти не разбираш женския ми свят,

не си от мойта слънчева планета.

Животът ми не е един платен обяд

и любовта ми не е звънкащи монети.

 

Когато ми се плаче – не мълча,

но нито капчица напразно не проливам.

Светът ми не е женска суета

и всяка болка ме поддържа жива.

 

И както цветето, когато разцъфти,

поема в чашката си капката росица,

ръцете за прегръдка разтвори

и приюти ме ти – бездомна птица.

 

Тогава бавно своите крила

светливо в полуздрача ще събличам

и нежно ще те окриля, така,

както само птица може да обича.

 

 

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • "И като цветето, когато разцъфти
    поема в чашката си капката росица
    ръцете за прегръдка разтвори
    и приюти ме ти - бездомна птица!"
    Много красива, нежна, образна и докосваща творба. Браво!
    Поздрав и хубава неделя!
Предложения
: ??:??