***

30 may 2015, 22:14

Poesía

539 0 2

***

Не, ти не разбираш женския ми свят,

не си от мойта слънчева планета.

Животът ми не е един платен обяд

и любовта ми не е звънкащи монети.

Когато ми се плаче – не мълча,

но нито капчица напразно не проливам.

Светът ми не е женска суета

и всяка болка ме поддържа жива.

И както цветето, когато разцъфти,

поема в чашката си капката росица,

ръцете за прегръдка разтвори

и приюти ме ти – бездомна птица.

Тогава бавно своите крила

светливо в полуздрача ще събличам

и нежно ще те окриля, така,

както само птица може да обича.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.