***
***
Не, ти не разбираш женския ми свят,
не си от мойта слънчева планета.
Животът ми не е един платен обяд
и любовта ми не е звънкащи монети.
Когато ми се плаче – не мълча,
но нито капчица напразно не проливам.
Светът ми не е женска суета
и всяка болка ме поддържа жива.
И както цветето, когато разцъфти,
поема в чашката си капката росица,
ръцете за прегръдка разтвори
и приюти ме ти – бездомна птица.
Тогава бавно своите крила
светливо в полуздрача ще събличам
и нежно ще те окриля, така,
както само птица може да обича.
© Румяна Славкова All rights reserved.
