enduro_girl (Пламена Денчева)
3 3
30.09.2006 г., 2:05 ч.

* * * 

  Поезия
442 0 2
Все тъй бързам по пътя,
все тъй, вятъра питам.
Все тъй обречена е нощта,
все тъй е душата сама.

А искам по пътя да тръгна,
да догоня вятъра в нощта,
луната пълна да пипна
и да не чувствам вина.

Аз искам кат птичка да литна,
до простора да се извися,
с писък нощта да попитам:
къде е живота и къде смъртта?

Но, уви, по пътя поемам сама,
не зная какво има в мойта душа.
На дявола или на Бога ще се кланям -
това сама ще избера.

Гледам далеч в планините,
гледам в градинка - дете
и птиче пее нейде в полето,
а живота си тече- рано е още да се мре!

Пред Бога прекланям глава
и поемам по пътя на мойта съдба.
По магистралата на живота -
бавно подкарвам мойта бракма.

             А накъде сега?
               Това сама ще избера!

© Пламена Денчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??