* * *

Sep 30, 2006, 2:05 AM

Poetry

532 0 2

Все тъй бързам по пътя,
все тъй, вятъра питам.
Все тъй обречена е нощта,
все тъй е душата сама.
А искам по пътя да тръгна,
да догоня вятъра в нощта,
луната пълна да пипна
и да не чувствам вина.
Аз искам кат птичка да литна,
до простора да се извися,
с писък нощта да попитам:
къде е живота и къде смъртта? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Random works