* * *
630
0
2
Все тъй бързам по пътя,
все тъй, вятъра питам.
Все тъй обречена е нощта,
все тъй е душата сама.
А искам по пътя да тръгна,
да догоня вятъра в нощта,
луната пълна да пипна
и да не чувствам вина.
Аз искам кат птичка да литна,
до простора да се извися,
с писък нощта да попитам:
къде е живота и къде смъртта?
Но, уви, по пътя поемам сама,
не зная какво има в мойта душа.
На дявола или на Бога ще се кланям -
това сама ще избера.
Гледам далеч в планините,
гледам в градинка - дете
и птиче пее нейде в полето,
а живота си тече- рано е още да се мре!
Пред Бога прекланям глава
и поемам по пътя на мойта съдба.
По магистралата на живота -
бавно подкарвам мойта бракма.
А накъде сега?
Това сама ще избера!
все тъй, вятъра питам.
Все тъй обречена е нощта,
все тъй е душата сама.
А искам по пътя да тръгна,
да догоня вятъра в нощта,
луната пълна да пипна
и да не чувствам вина.
Аз искам кат птичка да литна,
до простора да се извися,
с писък нощта да попитам:
къде е живота и къде смъртта?
Но, уви, по пътя поемам сама,
не зная какво има в мойта душа.
На дявола или на Бога ще се кланям -
това сама ще избера.
Гледам далеч в планините,
гледам в градинка - дете
и птиче пее нейде в полето,
а живота си тече- рано е още да се мре!
Пред Бога прекланям глава
и поемам по пътя на мойта съдба.
По магистралата на живота -
бавно подкарвам мойта бракма.
А накъде сега?
Това сама ще избера!
© Пламена Денчева All rights reserved.
