Mimi_84 (Миглена)
9 55
3.03.2009 г., 20:20 ч.

* * * 

  Поезия » Бели стихове
751 0 2

Самотното сърце - изпепелено,

пое последен дъх и се закашля,

овъглено е!

Надеждата - неправилно стъкмявана,

пламна силно, като за последно,

пак изгасна!

Очите - черни, мътни,

взираха се до последно,

пламъкът изтля!

Мисълта - празна, куха стомна,

прокънтя със ехо,

счупи се на ситни бляскави парченца.

Душата - употребeна от всекиго угодно,

но неразбрана от никого - така е по-лесно!

Заспа!

И сънува!

Сънува...

Разтуптяно сърце,

вечни надежди,

блестящи от обич очи,

мисълта за истинска любов!

© Миглена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??