* * *
Самотното сърце - изпепелено,
пое последен дъх и се закашля,
овъглено е!
Надеждата - неправилно стъкмявана,
пламна силно, като за последно,
пак изгасна!
Очите - черни, мътни,
взираха се до последно,
пламъкът изтля!
Мисълта - празна, куха стомна,
прокънтя със ехо,
счупи се на ситни бляскави парченца.
Душата - употребeна от всекиго угодно,
но неразбрана от никого - така е по-лесно!
Заспа!
И сънува!
Сънува...
Разтуптяно сърце,
вечни надежди,
блестящи от обич очи,
мисълта за истинска любов!
© Миглена All rights reserved.
