18.11.2006 г., 21:27

* * *

722 0 3

Просто-ухание.
Има таван.
В кубове правилно
вписан си сам.
Острите погледи.
Ситният мрак.
Време за обреди.
Влак подир влак.
Чакам черупките.
Срутвам бивак.
Тихо в тополите
скривам си смях.
Искам те-тръгвай си!
Огнено ложе.
Вплетени ребуси.
Сънища-дрожди.
Стъпвам в очите ти.
Стъмваш душата ми.
Тръгвам заникъде-
там ме очаквай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Папазикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...