Просто-ухание.
Има таван.
В кубове правилно
вписан си сам.
Острите погледи.
Ситният мрак.
Време за обреди.
Влак подир влак.
Чакам черупките.
Срутвам бивак.
Тихо в тополите
скривам си смях.
Искам те-тръгвай си!
Огнено ложе.
Вплетени ребуси.
Сънища-дрожди.
Стъпвам в очите ти.
Стъмваш душата ми.
Тръгвам заникъде-
там ме очаквай.
© Мариана Папазикова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
