11.01.2005 г., 9:36

***

1.4K 0 2
И се търсехме в спомени
уморени от връщане в тях,
и чакахме в монолози
да рисуваме отново с нас.

И рисувахме в изкрещяло
хронично желание заедно,
и се любехме с погледи
зад клепачни трептения скрити.

И запечатвахме всеки
тайно от другия,
всяко докосване,
всеки шепот и мисъл -
давя се в отпечатъци днес...

И в ненаситно желание
се сливахме с вечното
нощно сияние на телата ни,
и блясъкът трепери
и изригва вулканично
в танц на плътта,
и се движи пластелинено,
и се гърчи, и потъва
във влагата на тялото ми...,

И родихме спомени
за храна след раздялата.

20.09.2004г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кая Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знам дали го правя, но бих се радвала, ако е така. Благодаря ти!
  • Помагаш ми! Наистина! А имам нужда от това

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...