11.01.2005 г., 9:36

***

1.4K 0 2
И се търсехме в спомени
уморени от връщане в тях,
и чакахме в монолози
да рисуваме отново с нас.

И рисувахме в изкрещяло
хронично желание заедно,
и се любехме с погледи
зад клепачни трептения скрити.

И запечатвахме всеки
тайно от другия,
всяко докосване,
всеки шепот и мисъл -
давя се в отпечатъци днес...

И в ненаситно желание
се сливахме с вечното
нощно сияние на телата ни,
и блясъкът трепери
и изригва вулканично
в танц на плътта,
и се движи пластелинено,
и се гърчи, и потъва
във влагата на тялото ми...,

И родихме спомени
за храна след раздялата.

20.09.2004г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кая Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знам дали го правя, но бих се радвала, ако е така. Благодаря ти!
  • Помагаш ми! Наистина! А имам нужда от това

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...