11 ene 2005, 9:36

***

  Poesía
1.4K 0 2
И се търсехме в спомени
уморени от връщане в тях,
и чакахме в монолози
да рисуваме отново с нас.

И рисувахме в изкрещяло
хронично желание заедно,
и се любехме с погледи
зад клепачни трептения скрити.

И запечатвахме всеки
тайно от другия,
всяко докосване,
всеки шепот и мисъл -
давя се в отпечатъци днес...

И в ненаситно желание
се сливахме с вечното
нощно сияние на телата ни,
и блясъкът трепери
и изригва вулканично
в танц на плътта,
и се движи пластелинено,
и се гърчи, и потъва
във влагата на тялото ми...,

И родихме спомени
за храна след раздялата.

20.09.2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не знам дали го правя, но бих се радвала, ако е така. Благодаря ти!
  • Помагаш ми! Наистина! А имам нужда от това

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...