Jan 11, 2005, 9:36 AM

***

  Poetry
1.4K 0 2
И се търсехме в спомени
уморени от връщане в тях,
и чакахме в монолози
да рисуваме отново с нас.

И рисувахме в изкрещяло
хронично желание заедно,
и се любехме с погледи
зад клепачни трептения скрити.

И запечатвахме всеки
тайно от другия,
всяко докосване,
всеки шепот и мисъл -
давя се в отпечатъци днес...

И в ненаситно желание
се сливахме с вечното
нощно сияние на телата ни,
и блясъкът трепери
и изригва вулканично
в танц на плътта,
и се движи пластелинено,
и се гърчи, и потъва
във влагата на тялото ми...,

И родихме спомени
за храна след раздялата.

20.09.2004г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кая All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не знам дали го правя, но бих се радвала, ако е така. Благодаря ти!
  • Помагаш ми! Наистина! А имам нужда от това

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...