* * *
Да беше извор,
щях да те преплувам.
Сняг да беше,
щях да устоя.
Дори в пустиня да беше се превърнал,
сега щях да крача из нея,
тръгнала сама.
Дърво да беше,
щях да те отрежа.
Да беше се превърнал в трева,
за да мога да те изкореня.
А ти превърна се в това,
единственото нещо,
на което не мога да устоя...
Превърна се в човек,
а знаеш ли...
за това в сърцето няма лек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
