Когато мълчим телата си вплели,
във Гордиев възел-смутени,добри...
Дори и изгубен-аз пак те намерих,
целуващ и молещ-в ранни зори.
Когато си казваме всичко...и нищо,
когато мечтаем,но пак сме сами...
В очите ти нежни-мечтите си виждам,
докоснали даже свойте съдби.
Дори и тогава-аз пак ще те търся,
в самотните нощи и в сивите дни.
А възела Гордиев няма да скъсам!
И пак ще мечтая,дори да боли!