* * *
Оставаш ли? Недей, закъсня,
върни се обратно към дните си,
аз чаках те дълго, сама,
колко време в очакване мина...
Ти не искаше мойте ръце,
нито моите устни да вкусиш,
не разбра как болеше във мен,
всеки път, щом нанякъде тръгваше.
И сега уморен си дошъл,
осъзнал, че всъщност ме искаш...
Погледни-навън заваля,
щом държиш, остани. Аз си тръгвам.
върни се обратно към дните си,
аз чаках те дълго, сама,
колко време в очакване мина...
Ти не искаше мойте ръце,
нито моите устни да вкусиш,
не разбра как болеше във мен,
всеки път, щом нанякъде тръгваше.
И сега уморен си дошъл,
осъзнал, че всъщност ме искаш...
Погледни-навън заваля,
щом държиш, остани. Аз си тръгвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
