juliet007 (Эоя Михова) juliet007 (Эоя Михова)
4 154
May 2, 2007, 4:57 PM

* * *

  Poetry
771 0 9
                                   Оставаш ли? Недей, закъсня,
                                   върни се обратно към дните си,
                                   аз чаках те дълго, сама,
                                   колко време в очакване мина...


                                   Ти не искаше мойте ръце,
                                   нито моите устни да вкусиш,
                                   не разбра как болеше във мен,
                                   всеки път, щом нанякъде тръгваше.


                                   И сега уморен си дошъл,
                                   осъзнал, че всъщност ме искаш...
                                   Погледни-навън заваля,
                                   щом държиш, остани. Аз си тръгвам.                          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0