juliet007 (Эоя Михова) juliet007 (Эоя Михова)
4 154
May 2, 2007, 4:57 PM

* * *

  Poetry
772 0 9
                                   Оставаш ли? Недей, закъсня,
                                   върни се обратно към дните си,
                                   аз чаках те дълго, сама,
                                   колко време в очакване мина...


                                   Ти не искаше мойте ръце,
                                   нито моите устни да вкусиш,
                                   не разбра как болеше във мен,
                                   всеки път, щом нанякъде тръгваше.


                                   И сега уморен си дошъл,
                                   осъзнал, че всъщност ме искаш...
                                   Погледни-навън заваля,
                                   щом държиш, остани. Аз си тръгвам.                          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0