dodic (Деян Димитров)
266 1705
22.01.2007 г., 22:42 ч.

* * * 

  Поезия
613 0 5

 

 

 

Дните ми напръскваш със отрова,

въздуха ми пълниш с горчилак,

аз повече така не мога,

не ми понася твоя мрак.

 

Не ми понасят твоите брътвежи,

догадките ти кой крив е, кой е прав,

безпричинните ти дразги и сплетнежи,

не ми понася арогантния ти нрав.

 

Не ми понася и че искаш,

над мен да властваш с пълна сила,

негативите си все към мен да тласкаш,

сърпа на смъртта над мен извила.

 

Не ми понасят нощите безсънни,

в които мисля със кого си този път,

джобове с лъжи така бездънни,

лъжи, прикриващи виновна плът.

 

Не ми понасят бесните закани,

че утре ще се изнесеш,

глава пред тебе вече не прекланям,

не си единствената - ще го разбереш.

 

 

 

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трябва да отделим стиха от ситуацията...макар че има много общо между тях - и това е нуждата от редакция)))
    Сигурно е от болката, или раздразнението - ритъмът е накъсан, има проблеми с римата...
    Четох всичко твое))) качих се и на по-високи върхове!
    Обещах си да те изуча...и го правя)))
  • Благодаря ви, и на теб Гери за поредната полезна намеса
  • Ако и в живота е такава, давай и направление!!!
    Поздрави за стиха!!!!
  • Категоричност и решителност! Поздрави за стиха, Деяне!
    (бРЪтвежи )
  • Тъжна ситуация...
    Поздрав!
Предложения
: ??:??