* * *
Дните ми напръскваш със отрова,
въздуха ми пълниш с горчилак,
аз повече така не мога,
не ми понася твоя мрак.
Не ми понасят твоите брътвежи,
догадките ти кой крив е, кой е прав,
безпричинните ти дразги и сплетнежи,
не ми понася арогантния ти нрав.
Не ми понася и че искаш,
над мен да властваш с пълна сила,
негативите си все към мен да тласкаш,
сърпа на смъртта над мен извила.
Не ми понасят нощите безсънни,
в които мисля със кого си този път,
джобове с лъжи така бездънни,
лъжи, прикриващи виновна плът.
Не ми понасят бесните закани,
че утре ще се изнесеш,
глава пред тебе вече не прекланям,
не си единствената - ще го разбереш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
- и това е нуждата от редакция)))
Поздрави за стиха, Деяне!
