***

3.09.2007 г., 10:33 ч.

Поезия

500 0 2

Из "Картини от един компютър... моя"

Светът около нас, големия,

затвориха в една машинария,

която, с щракването на бутон,

отваря граници...

И ти си вече там,

където те отправи палеца

и произволна буква.

... В Париж съм,

пред мен една голяма сграда,

от стъкло...

и много стълби, стари, за някъде...

Най-долу, седнал пътник, от някъде,

понесъл себе си и много грижи.

Бутилка празна,

от вино някакво,

и пътника, поседнал между двата свята,

направо на земята...

отсреща плахо го оглежда гълъбче,

очаква, да го погледне пътника...

да му покаже небето, горе...

в огледалните прозорци...

че още има го...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.