***
Из "Картини от един компютър... моя"
Светът около нас, големия,
затвориха в една машинария,
която, с щракването на бутон,
отваря граници...
И ти си вече там,
където те отправи палеца
и произволна буква.
... В Париж съм,
пред мен една голяма сграда,
от стъкло...
и много стълби, стари, за някъде...
Най-долу, седнал пътник, от някъде,
понесъл себе си и много грижи.
Бутилка празна,
от вино някакво,
и пътника, поседнал между двата свята,
направо на земята...
отсреща плахо го оглежда гълъбче,
очаква, да го погледне пътника...
да му покаже небето, горе...
в огледалните прозорци...
че още има го...
© Калина Костова All rights reserved.
