inaMay
55 резултата
Посветих го на опитите да се себепознаем, за да ни видят другите, но най-вече посветих на приятелите... Знам, че тези приятели, които съм нарекла свои, не са забравили къде е пътят за към мен и колкото и да ги отдалечава времето, по правата, най-кратката допирна, ще построят отново мост. От моята ст ...
  1058 
Останалото минало
в ескизи, скици, прах,
притиснато в затвор на папки
от страх да не избяга
или от страх да не излезе пак, ...
  791 
Душата й запалиха.
Небето се позна
по пламъците свобода -
гореше в синьо.
Ръкавите на бледата й риза ...
  1335 
Ветрилото от запечатани на лента мигове ме гледа през лица на мен...
От образа на огледало анфасът е различен - тъмно-бял в сърдитото покрай очите, а профилът го е загледала по-бледо лампа...
Чадър на черно-бяла рокля с очертанията на листа, застанал върху стъпки на крака, си контрастира с черно от ...
  1222 
На някого, на когото съзерцанието изобщо не му е чуждо...
Силует с прозрачността си мери фара от носа...
събират се в еднаквостта на своята отдалеченост.
А чайките са разпилели свои сенки по брега...
И приливът пълзи, за да изпълни пещерите, ...
  739 
Разпукнал чашката си
стрък памук
е приютил
полепнал слънчев лъч
из нишки паяжина. ...
  630 
Може ли да има тъмно повече,
отколкото е тъмно на душата ми
от болките,
които всеки ден простирам
върху живота си ...
  741 
Препъва ни невидимо стъпало,
а уж вървим по път...
по пътя на живота все изкачваме...
и за да минем по-нагоре,
някой все ни взема... ...
  1337 
Какво е да си сцена?
Прашна сцена?
С пътека
между декорите,
с въжета повече ...
  661 
Опитвам се
да преоткривам цветове...
но те едва ме следват,
защото вече съм отпила
от тъжното ноктюрно в до минор ...
  818 
Скалата е подпряла стария дувар
и бавно пропълзява
в пукнатина по къщата.
Прозорците са ослепели,
а рамките са избелели ...
  671 
Ще те обичам и такъв,
от себе си ще те приема.
От нарисуваното було, мой живот,
ще те откъсвам,
ще му придавам формата на вяра, ...
  730 
Тъгата се е свила в нощ,
а пък нощта
се е простряла по брега
в шума на вятъра,
през сухите треви на пясъка ...
  830 
Една висока стълба заизкачва
звук в отлетяло дишане.
Премерените разстояния
тържествено оставят
в катедралата притихване. ...
  947 
Нощта съблича лунната си дреха.
Това е празник.
Така изписва се в небето,
в онази сянка, от която
струи самото чувство на събличане... ...
  785  11 
Прочете звук от стих и затанцувапо кривата на чувствата,които не описват форми,защото формитеса огледални ине побират чувства,а рисуват крепостии възли,от вените на сплетени ръце,от морски водорасли,за ласките от разстоянияи приглушен прибой,от недокоснати страданияи вечери от тъмно,в парещи очи от ...
  675 
Като стена с платно покрита,
душата в бяло огледало се оплита,
от разпрашени светове
и неприлични предложения,
провиснали от паяжинните очи-разкрития... ...
  634 
Проникновени ранни мисли
или мелодия,
която пее път под стъпки,
една изплакана,
объркана до извисеност ...
  851 
Тъгата на поет е бяла от очакване
и от въздишки на цъфнала магнолия
във двор на църква до чешма
и аромат на вятър,
понесъл между гнезда в скали орли. ...
  725 
Различни сме,
когато си рисуваме "Обичам!"
и то е наше, но и ничие.
Пътувам подир лентата на пътя
през битки на дървета ...
  701 
Замина си.Едва го зърнах в лъч от слънцето,застинал в зримото на залезот зимното зелено,под звуцитена звън от зрънца захар,посипана на дъното,за да застелес паметта на знацитеи да разтвори кехлибарено, в оттенъци зелени листчета на чай,забързани едно след друго в чашата.Вън застудя.За миг усмивките ...
  799 
Дали си се оставил
в този някой, когото търся,
без да има никой?
Или си част от една тъга,
която се забравя като снощен залез? ...
  686 
Решавам, няма да оставям повече такива мисли, пожълтяло-сухи от сбогуване, изтръпващо-разказвали несъществуващи импресии и ще избягам в празничното равновесие на разговор със себе си в смълчана привечер, зад здрача на привъшващия ден, в едно застинало преддверие. Отвън, до стълбите, които водят вътр ...
  993 
Не се раздадохме с луната
в поредното й пълнолуние -
не взе от моя сън,
а аз не взех от нея
лудост лунатична. ...
  2569 
Поисках в миг да стана пеперуда,
щом днес докосна ми сърцето този лъч.
Да съм в чашката на цвят,
а той да спре дъха ми жаден
с нектар, създаден някога ...
  812 
И още дълго ще ме топлят
на нощната ни дълга страст целувките,
които се четат по устните
и в гънките на дрехите -
разхвърлян грях по пода. ...
  2117 
И се намерихме на мисълта в отвъдното.
От полетелите балони дим,
който пуска покривът с белите комини.
От стария човек, когото виждам всекидневно,
прегърбил се под бремето на неизбежното, ...
  609 
Кои ли устни изрекоха в мълчанието име
и името ми на жена ли беше?
Тук е населено със тишина.
Единствен вятърът ме вика от комина.
Не беше той, неговият глас е празен! ...
  598 
В печална стая,
в очакване на радостта
от тъжни мисли,
поезията се разказваше
с писател, ...
  653 
Последните ми стъпки уморено спряха в билото,
оставили следи в забързания пулс на мои кръв и мисъл.
Безумния стремеж да покоря, да се превзема,
да слея връх и радост със небе и поглед към отвъдното,
върху което нямах погледа отсам. ...
  679 
Небето се излива в чаша,
подпряна в хълмовете и падината,
с която свършва нечий свят.
По изгорял от слънцето на лятото,
посипан с прахоляк от детство ...
  1007 
Отнякъде съм пътник, спомен нямам,
но вървя, вървя в съня си и през нива,
а тя прилича на живот,
обрасла със трева,
полегнала от хиляди човешки стъпки ...
  875 
Когато те достигне обич,
тогава душата ти танцува,
тогава няма мисъл,
тогава се досещаш за думи спели...
Тогава виждаш, ...
  586 
Понякога... сама съм, понякога... единствена... както впрочем и сега... А пътят, мечтата или аз... и липсващото ми спокойствие... И накъде? Където и да е... Нанякъде!!!... Отвъд оградата е... пролет...на мечтите... и където и да скиташ... носиш си ги... с надеждата за нещо по-добро... надеждата на о ...
  1421 
"Девет грама и в сърцето,
почакай, недей ме вика още,
дано ми провърви поне с любов,
щом не поиска ме... смъртта!"
... пустиня, планини от песъчинките-прашинки, ...
  713 
Погледна ме стената-птица
с окото си на котка,
единствена от своя вид,
та затова и толкоз странна,
за разум непонятна, ...
  627 
***
Из "Картини от един компютър... моя"
Светът около нас, големия,
затвориха в една машинария,
която, с щракването на бутон,
отваря граници... ...
  565 
Навън вали... мрачно...
Опитвам да се скрия
от себе си и от света,
от мислите за теб,
за самолета, който отлетя ...
  640 
***
Прозорците затворени и черни
лъхат хлад, а аз си мисля:
на чий ли дом са?
На моя дом, а аз - стопанката,
на дом, във който не живее вече никой... ...
  574 
СЛЪНЦЕТО, пое играта с хвърчилото,
което ти изпусна,
повика вятъра и се усмихна
на пъстротата,
на деня, ...
  1079 
Предложения
: ??:??