22.12.2006 г., 13:41

* * *

645 0 2

Безкраен ден

И сякаш вчера беше

Празен ден

Загубен от безсмислие и простота

 

Очи притварям и спомням си за теб

Там си с твоята усмивка

Там си с изгубения ми копнеж

Държа те сякаш заради отминалите ме надежди

И толкоз е далеч миналото щастие

Толкоз, че сякаш друг живот е бил

 

Празни дни години вече

Затворените ми очи към тебе гледат пак

Празни дни ще има още

Мечта изгубена живот живей

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анджела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...