Безкраен ден
И сякаш вчера беше
Празен ден
Загубен от безсмислие и простота
Очи притварям и спомням си за теб
Там си с твоята усмивка
Там си с изгубения ми копнеж
Държа те сякаш заради отминалите ме надежди
И толкоз е далеч миналото щастие
Толкоз, че сякаш друг живот е бил
Празни дни години вече
Затворените ми очи към тебе гледат пак
Празни дни ще има още
Мечта изгубена живот живей
© Анджела All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
